Първоначално Иран беше страната на всичко, което се показва в медиите за нашето семейство. Когато решихме да изберем тази страна за наша следваща дестинация, наистина не знаехме какво точно ни очаква. Веднага след като се върнах у дома, умът ми беше просто зает с припомнянето на всички хубави спомени.

Тук записвам някои 7 най-добри съвета за посещение на Иран след пътуване до древната земя на Персия или просто казано Иран. Надяваме се, че цялата информация е полезна и за вас.

Ще прочетете съответно тези теми:

• Трафик в Иран
• Валута и пари в Иран
• Иранският народ е мил
• Иранска култура и архитектура
• Базар в Иран
• Persepolis
• Иран е в безопасност

Прочетете още: 10 причини да поставите Иран на върха на списъка си с пътувания

Съвет номер едно при посещение в Иран със сигурност е свързан с трафика в страната.

Беше страшно. Нищо не ви подготвя за Трафик в Техеран. Страхът ми беше осезаем, когато нашият таксиметров шофьор се приближи на сантиметри от друга кола. Инстинктивно дръпнах ръката си от отворения прозорец на колата, но съседната кола бързо се отдръпна. Нито дума, нито дори крясък между двамата шофьори. Кръвното ми налягане едва имаше време да се стабилизира, когато се появи друг потенциален сценарий за автомобилна катастрофа. Когато не чух очаквания звук от трясък, бавно отворих очи и видях, че сме в пълна безопасност. Нямаше проблем. Движението се движеше безпроблемно напред.

Въпреки че има очевидни пътни знаци (като демаркирани ленти), иранските шофьори изглежда разчитат на сложна, добре разбрана, интернализирана, но неписана комуникационна система, която изглежда опасна за външни лица, но в действителност е напълно безопасна. По-удивителното беше, когато нашият млад екскурзовод на Техеран стъпи на натоварения път и спря движението, за да можем да пресечем пътя, само като посочи фигурата й, за да можем да пресечем пътя. Явно пешеходците имат предимство. Тогава разбрах, че това е друго място. Това е енигмата на Иран. Това, което виждате или чувате, не е това, което получавате. Това, което изглежда хаотично и странно, е просто друг начин за правене на нещата.

- валута е примерен случай. Иранският риал е отпечатан в абсурдно високи деноминации, но местните жители използват по-проста валутна стойност „томан“. Следователно една банкнота може да се тълкува с две различни стойности (не е толкова лесно за чужденеца, който не знае коя стойност се рекламира). Добавено към това, все още трябваше да конвертирам в доларова стойност и обратно в моята местна южноафриканска валута. Това беше кошмар и след втория ден се отказах и оставих това на моята по-мозъчно надарена дъщеря.

Пътувахме на а Бюджетно турне.

Моята предубедена представа за Иран беше сериозно предизвикана от нашия дългокос ирански водач, който настоя да пусне поп музика в „западен стил“ в колата си. Той не се различаваше от гласовитите, свободно мислещи млади мъже, които съм виждал в много страни. Бях си отбелязал наум да не контактувам очите с жените в съответствие с ислямските традиции. Въпреки това по-голямата част от жените в градовете бяха далеч от стереотипите, облечени в чадър, сдържани жени, за които си ги представях. Вместо това те бяха жива реклама, че суетата е жива и здрава в Иран, точно както във всяка друга страна. Полубръснатите, извити нагоре вежди и русата коса, едва прикрити със забрадка, изглежда бяха желаната норма за красота. Беше трудно да не се взирате в много хора (както мъже, така и жени) с пластири на носовете си, индикация за скорошни „операции на носа“, което изглежда е обичайна практика тук.

Страхувах се да бъда сунитски мюсюлманин в Иран по това време на ескалиране на напрежението между сунити и шиити в съседен Ирак. Не е необходимо. Въпреки че разговорите бяха бързо маневрирани, за да се установи неусетно дали сте сунит или шиит, това беше направено предимно за установяване на граници и предотвратяване на конфликт. Нямаше враждебност, но усещането за аутсайдер все още оставаше. Когато посетих едно от най-свещените светилища в Шираз, ние (както и други целеви чужденци) бяхме посрещнати от представители на „Международни отношения“. Техният професионализъм, гостоприемство и умения бяха забележителни и очевидни в начина, по който бяхме посрещнати, настанени, подпомогнати (за което бяхме благодарни) и след това дипломатично отведени до „по-малко важна“ гробница в комплекса, а не до основната гробница. Уважавам техния избор по отношение на „аутсайдери“ и нямам проблем с това. Това, което подчертавам, е изтънченият и очарователен начин, по който иранците се справят с потенциалния конфликт тук.

Главата ми бучеше. Къде бяха агресивните и аргументирани иранци, които съм виждал в медиите през годините? Ако бяха там, трудно се откриваха. Тук дипломацията се е превърнала във форма на изкуство. Разговорите, включващи политика, религия и други спорни теми, бяха ефективно заобиколени. Макар разбираемо да са били пазени относно личното си пространство като акт на самосъхранение, иранците са показали истински интерес към живота на своите посетители. Иранците, които срещнахме бяха приятни, приветливи и гостоприемни хора. Бях особено изненадан от любезността на един случаен непознат, който се зае да ни помогне, когато бяхме „изгубени“ между трансфер с автобус от Техеран до Исфахан. Той не само ми даде мобилния си телефон да го използвам (нямах иранска SIM карта), но и лично ни придружи (дори носеше една от големите ни чанти) и се увери, че сме в правилния автобус.

В големите градове има множество музеи и дворци, които да ви занимават с часове. Моят личен фаворит е малкият музей на керамиката и стъклото в Техеран с неговата иновативна изложба на артефакти, включени в дизайна на самата сграда. Ще ви спестя описание на всички тези места, тъй като това може лесно да се намери във всеки добър пътепис или в интернет. Бях избрал свой собствен маршрут, за да включвам места от особен интерес за мен. Присъствието на древни артефакти едновременно ме смири и ми напомни за мимолетната природа на човешкия живот. Иран е съкровищница от исторически артефакти и аз се почувствах дълбоко привилегирован да видя някои от тях със собствените си очи.

Често изпитвах непреодолимо желание да докосна физически и по този начин да се свържа с тези безценни реликви, но с право бях посъветван от моя водач да не го правя. Отпечатъците от последователни империи са навсякъде. Отделих време да вървя бавно и се оставих да бъда погълнат от аурата на една отминала епоха. Сградите скоро оживяха, с доказателства за порочното премахване и подмяна на следи от династична власт с всеки следващ владетел. Как бих могъл да не бъда трогнат от тези грандиозни представяния на борби за власт? Без значение кой дворец ще изберете за свой любим, едно е сигурно – персийските шахове са имали изобилие от богатства и не са се страхували да го покажат.

„Исфахан“, „Исфахан“, „Испахан“ са всички приемливи изписвания на този красив град и има идеален смисъл. Точно както има много изписвания, има много аспекти на този град. Всяка вечер, докато вървях по главния път Чарбаг, атмосферата ми позволяваше да си представя това място в разцвета му. Течащите води покрай тучните градини, представителите на висшето общество в техните накити – твърде лесно е да си представите. За щастие необходимостта да се занимавам с други жизненоважни дейности (като хранене) ме извади от моя собствен предизвикан свят на мечти – за голямо облекчение на моите колеги. Обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО, особено площад Накш-е-Джахан с неговата триада от кралски особи (дворец АлиКапу), религия (оцветена в кафяв купол частна джамия Шейк Лутфула и обществеността Джамията Джаме) и търговията (базар Qeysarriyeh) са наслада за очите.

По-важното е начинът, по който ви канят да се ангажирате с тях, така че да се превърнат в удоволствие за душата. Блясъкът на ярко оцветените плочки „7 цвята“ се конкурира с елегантността на арабската калиграфия от Корана. Обширната работа с огледала, която беше въведена като „европейски“ стремеж, сега се асимилира удобно в архитектурната психика. В действителност прочутите сефевидски тюркоазени куполи на джамии с мозайка бяха по-красиви от всички снимки, които бях виждал за тях. Но многостранните архитектурни мукурни, които присъстват на повечето сгради, грабнаха вниманието ми. Всеки аспект е декориран по различни начини, за да представи „история“ в „история“. Това сензорно претоварване ме очарова и в същото време заплашваше да тласне пренатовареното ми въображение до преумора. Щастливо се предавах много пъти.

Не бях много ентусиазиран, когато видях, че маршрутът ми включва посещение на 3 моста. Стари мостове? Наистина ли? Но мнението ми се промени, когато видях красивите вдъхновени от Сафавиди мостове над река Заяндеруд в Исфахан. Осветени през нощта, те представяха романтична визия на осветени арки, редуващи се със сводести сенки. Ефектът е хипнотизиращ. Разбрах защо снимки на моста Каджу се намират в почти всяка туристическа книга за Иран. Романтичната атмосфера на това място го прави популярно място за срещи на млади двойки. Възможно ли е да съм чул откъси от прочутите ирански поети (Хафиз/Са'ади), които са шепнели свенливо?

Пътувахме на а Бюджетно турне.

Не бихте искали да пропуснете изживяването на базара в Иран. Беше цялостно нападение над сетивата – непрестанното блъскане на металообработващите художници, опияняващо ухание на продавачите на парфюми, ароматни полъхи от ярко оцветени и непознати подправки, разнообразие от сладкиши, които гарантирано ще сломят решимостта на всеки, който е на диета, пазарене за изгодни сделки и блъскане на тълпи – всичко е там. Древни пазари могат да бъдат намерени и другаде в Близкия изток, но в Иран липсата на американски/европейски маркови стоки (с изключение на няколко копия) и липсата на вездесъщия китайски внос е освежаващо. Туристическите сувенири са там, но върху тях няма етикет „произведено в Китай“, въпреки че може да искате да проверите дали има етикет „произведено в Корея“. Творчеството изглежда е част от националната психика. Изглежда няма нито едно нещо, което да е избягало от сложната орнаментация. Докато се разхождах безцелно из базарите, знаех със сигурност, че никога няма да мога да намеря пътя си обратно през сложните лабиринтни проходи, водещи един до друг. Изобщо нямах нищо против това.

Първоначално бях изключил Persepolis от моя маршрут за голяма изненада на моя екскурзовод. Все пак това беше връхната точка на персийския туризъм. Не знаех ли, че последният шах избра това място за своето (необмислено) честване на 2500 години непрекъснато персийско владичество? Затова се съгласих да отида. Беше лесно да се види как великолепието на тази династия на Ахаменидите възвестява славата на Персийската империя. Самата величина и мащаб на скалните изсичания, заедно с техните загадъчни истории са визуално удоволствие. Но трябва да призная, моят личен интерес беше повече към ислямската архитектура на по-късните персийски/ирански династии.

Прочетете още: Как да посетите Персеполис? Крайно ръководство

Когато напуснах Иран, бях поразен колко малко знаех за Иран и че щях да се върна веднага, ако можех. Има едно нещо, за което съм сигурен; Напуснах Иран, мислейки за него като за различно място от това, което очаквах да бъде.

Прочетете повече за безопасността на Иран.

Написано от Д-р Шабиер Омар